Признавам, че терминологията, налагана в ЕС все по-упорито от Джендър културата е подходяща за привличане на внимание, но не и за обективно разискване по конкретни казуси. Та така – независимо от упоритите задокеански опити за въвеждане на нова разговорна лингвистика, аз съм абсолютно убеден, че все още единственият пол, който може да зачева и ражда деца е женският, а жената, която роди дете е негова майка. Поради това за по-нататъшните разсъждения, ще се придържам към традиционните и консервативни наименования на членовете в едно (макар и в по-разширен смисъл) семейство.

Не са изключение случаи, при които съпруг напуска своя партньор в България и отива да работи и живее в чужбина. Човекът е социално същество. Има множество обективни и субективни причини, поради които в новата среда той/тя заживява с друг партньор.

Какво би се случило, обаче, ако в резултат на това ново партньорско съжителство бъде заченато дете? Как да се постъпи? Колко струва? Особено, ако прекъсването на бременността е опасно, или по някаква причина невъзможно.

Какво казва българският семеен кодекс по този въпрос?

Според чл.61 от СК „…съпругът на майката се счита за баща на детето, родено през време на брака или преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване.“

Ясно е, че ако при условията на горния казус едно дете се роди, то негов баща по закон би бил нищо не подозиращият му родител, останал да живее в България. Нещо повече. Дори (в случая) съпругата да предприеме неотложни и спешни действия по прекратяване на брака си със своя законен съпруг, то това не би променило ситуацията. Видно е, че дори бракът да бъде прекратен, то пак по силата на същия нормативен текст (триста дни, или 10 месеца) законът отново определя за баща на детето (бившият) съпруг на майката. В случай, че се тръгне по този спешен, скъп и доста труден път, все пак има теоретична възможност, ако се постигне прекратяване на брака между разделените съпрузи, то да бъде сключен незабавно нов брак между биологичния баща и майката на детето. Едва тогава след раждането, баща на детето ще бъде този, който биологично го е създал от една страна, и който от друга страна ще отговаря на законовото изискване да бъде съпруг на майката. Скептицизмът придружаващ този развой на събитията се дължи на множеството субективни фактори, които следва да се проявят в съвкупност, за да се постигне желаният ефект. В живота обаче, обикновено това не се случва или ако се случи е изключителна рядкост.

За изчерпателност ще посочим още един възможен вариант, свързан с брачното обвързване. Макар и той да е криминален, все пак технически е в състояние да донесе (макар и спорно) резултатът, биологичния баща да бъде отразен като фактически родител на детето. Това би се получило при повторно встъпване в брак, преди да е прекратен първият. Деянието е криминализирано във всички държави, където се прилага моногамията. Така например в немския § 172 Strafgesetzbuch (StGB) или в българския НК – чл. 179 е предвидено наказание до 3 години лишаване от свобода за двамата партньори, които си позволят да нарушат съответните законови текстове. Защо въпреки всичко резултатът е спорен? Ами защото съществуват поне два правни принципа, които в случая се нарушават. Единият е, че първият по ред е първи по право (в смисъл съпрузите и техните бракове), което би означавало, че вторият брак при състезателен процес би загубил правото за узаконяване на детето. Вторият принцип е, че не е позволено с противозаконни действия да се постига благоприятен за дееца резултат. Сами разбирате, че при този случай криминалното деяние би било употребено за постигане ефекта на бащинството. В интерес на истината, следва да се отбележи, че макар и вторият брак да е сключен при престъпно деяние, неговата обвързваща сила следва да бъде отменена чрез специална съдебна процедура и до тогава той е валиден.

Какви други възможности съществуват?

Законовата презумпция (предположение), че баща на детето е съпруг на майката, включително до 300 дни след развода е оборима. Тоест е допустимо да бъде оспорена от заинтересованата страна пред компетентния съд.

Произходът от бащата може да бъде оспорен от майката на детето, нейния съпруг или самото дете. Съгласно Семейния кодекс съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Майката на детето също може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.

Възможно е, по независещи от него причини, съпругът на майката да е разбрал за раждането по-късно. В този случай искът за оспорване на бащинство може да бъде предявен до изтичане на една година от узнаване на обстоятелствата, опровергаващи бащинството, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето.

Детето също има право да оспори бащинството. То може да направи това  от навършването на 14-годишна възраст, но не по-късно от една година след навършването на пълнолетие.

Сроковете, посочени в закона за предявяване на иск за оспорване на бащинство са преклузивни, след изтичането им презумпцията за бащинство е необорена и за баща на детето се счита този, който е вписан в акта за раждането на детето.

Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето – чл. 62, ал 5 от СК.

Следва да се отбележи, че не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при условията на асистирана репродукция, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за нейното извършване.

Относно доказването в гражданския процес:

Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла, не е достатъчно доказателство, за да се докаже, че половите контакти между тях са изключени по начин, че да не може да се зачене дете. Законът изисква положителни доказателства, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга. Такова доказателство може да е изключване на бащинството по медицински показатели. Или съпругът през време на вероятния период на зачеването да се е намирал на такова място, че обективно да не са били възможни полови контакти между него и майката.

Най-сигурното доказателство за оспорване на бащинство са медицинските експертизи – кръвно групова еритроцитна и левкоцитна и ДНК експертизи. Те по категоричен начин могат да отхвърлят съпруга на майката като възможен биологичен баща на детето, родено по време на брака.

Относно разноските при съдебното производство:

Исковата молба за оспорване на бащинство се подава в окръжния съд,  държавната такса е 80 лева, Когато едновременно с иска за оспорване на бащинство се предявява и друг иск (напр. за установяване на произход), тогава се заплаща отделна държавна такса и за този иск.  При посоченото оспорване страни по делото задължително са:  майката; детето/децата; съпругът, респ. бившият съпруг, лицето, което твърди, че е биологичен баща. 

Съдът назначава особен представител (адвокат) на детето, който да защитава неговия интерес. Това се налага, тъй като другите страни са неговите родители. На особения представител се определя възнаграждение от съда. То е за сметка на ищеца, т.е. родителят, завел иска.

Адвокатски хонорари: Размерът съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от актуализираната към 4 ноември 2022 г. НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, не може да бъде по малко от 1200 лева за един адвокат.

Цена на ДНК тестове в България към 02.02.2024 г.:

При изследване (сравнителен ДНК анализ) на дете и баща цената е 880 лв. без ДДС само за лабораторните услуги. Отделно се заплаща консултирането, както и манипулациите за вземане на пробите.

За тестване на допълнително лице (второ дете или втори предполагаем баща) към същата поръчка се доплащат по 250 лв. на човек (без ДДС).

По желание на клиента за тестване на допълнителни генетични маркери (25 маркера) се доплащат 240 лв. (без ДДС).

Пълната сума за извършване на теста се заплаща по банков път в деня на вземане на пробите. Когато тестът е заявен от съда в рамките на вече образуван съдебен процес, заплащането е в посочен от съдебния състав срок (обикновено 7 дневен), спрямо датата на съдебното заседание, в което е поискана и допусната ДНК експертизата.

След изчерпателното и подробно разискване на казуса се налага един основен и безспорен извод, а именно:

Винаги имайте предвид опасностите, които води със себе си един фиктивен, изпразнен от съдържание брак спрямо вашето и на вашите деца бъдеще. Разбира се този извод е актуален, ако сте във фактическо съжителство с друг партньор и сте в детеродна възраст.