Нотариалната/консулската заверка на пълномощно за разпореждане с имот се състои от два самостоятелни реквизита –
Задължително към пълномощното трябва да са приложени и нотариално заверени Декларация по чл.264, ал.1, ДОПК и Декларация по чл.25 от ЗННД. От няколко години към преписката се прилага също така ДЕКЛАРАЦИЯ по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП. Преди да заверите пълномощното трябва да го съгласувате с нотариуса, при който ще подписвате самия нотариален акт. Пълномощното за продажба на имот е изрично: трябва подробно да е описан имота като местонахождение, квадратура, трябва да са описани прилежащите към него мазе или таван, идеални части от общите части на сградата, от правото на строеж или от дворното място. Обикновено, за да няма недоразумения се преписва описанието на имота от оригиналния нотариален акт. Ако междувременно обаче са извършени промени в регулационните планове на населеното място е необходимо също така да бъдат изписани идентификаторните номера съдържащи се в кадастралната скица (схема) на имота. Трябва да посочите дали упълномощеният има право да договаря условията по нотариалния акт, дали има право да получи продажната цена и т.н. Ако човекът, когото упълномощавате, е съсобственик на имота или ще се явява като пълномощник и на трети лица, в пълномощното трябва изрично да се добави, че същият има право да договаря сам със себе си като пълномощник или като съсобственик.
СЪВЕТ: Четете внимателно документите, които подписвате. Не упълномощавайте хора, които не познавате или на които нямате достатъчно доверие.
Пълномощното е едностранна сделка, тоест документ, който се подписва само от страната, която го издава. Упълномощеният не поема задължение да свърши възложеното. Ако е необходимо да уредите тези отношения, следва да сключите допълнителен договор, подписан от двете страни. |