Какви са правата ни при трансгранично отвличане на деца?

Кои действия се квалифицират като „трансгранично отвличане на деца“? Коя международна правна уредба е приложима в тези случаи? Кой съд е компетентен за решаване на такива казуси?

Отговорите на тези въпроси, можете да намерите тук:

Ваня и Васил – български граждани, заживели на семейни начала в Пловдив. През 2007 г. им се родил син. Пловдивски РС постановил, че за детето родителски грижи в бъдеще ще полага майката Ваня. Бащата заминал на работа в Германия, а през 2012 г. майката му дала заверено съгласие да напусне територията на РБ и да заведе сина им по новото си местоживеене за лятната ваканция. През следващата 2013 г. бащата Васил отново взел детето със себе си за месец август през лятната ваканция. В края на месеца той информирал майката, че двамата със сина им се местят от Германия в Мексико, където ще живеят постоянно. Майката възразила срещу едноличното решение на Васил, като му заявила, че това негово намерение противоречи както на условията на даденото от нея съгласие, така и на съдебното решение за упражняване на родителските права. След този разговор бащата спрял да отговаря на майката и тя решила да търси защита на правата си.

Въпроси:

1. Коя е специалната нормативна уредба, която следва да бъде приложена към този казус?
2. Имаме ли в този случай „трансграничното отвличане на дете“, който се защитава от международното частно право?
3. Какви права за защита има майката и кой съд е компетентен да разреши проблемът с „трансграничното отвличане на дете“?

І. Трансгранично отвличане на дете се регулира от:

1. „ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца“ за територията на целия свят.
2. РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. – за територията на Европейски съюз /изключение е Дания/.
3. НАРЕДБА № 11 от 16 август 2006 г. за дейността на централния орган по ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ АСПЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА, ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЯ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И КОНВЕНЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТТА, ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО, ПРИЗНАВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И СЪТРУДНИЧЕСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ И МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА. – за територията на Република България.

ІІ. Относно това, дали деянието на бащата Васил представлява „трансгранично отвличане на дете“

Бащата отвежда детето със съгласието на неговата майка, но не го връща. Следователно деянието се квалифицира като отвличане, попадащо в предметния обхват на Регламент 2201 и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.  Формата на изпълнителното деяние е задържане по смисъла на чл. 2, т. 11, Регламент 2201, съответно по чл. 3, Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.

ІІІ. Защита правата на майката и компетентен съд пред който тя да предяви своите претенции.

1. Ако приемем, че детето се намира при баща си в Германия, отвличането е между две държави – членки на ЕС – България и Германия. Следователно по смисъла на чл. 10, Регламент 2201 компетентен да разгледа иск за родителска отговорност, предявен от майката (на която е предоставено упражняването на родителските права) срещу бащата, ще са съдилищата на държавата – членка, където детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането. От фактите по казуса става ясно, че тази държава е България, съответно компетентни ще са българските съдилища.
2. Майката може да предяви иск и за връщане на детето по реда на чл. 12, Хагската конвенция а гражданските аспекти на международното отвличане на деца, по смисъла на който компетентни да разгледат този иск ще са съдилищата на държавата – съдоговрителка, в която се намира детето. От фактите по казуса става ясно, че тази държава е Германия, съответно компетентни ще са германските съдилища. Това е втора възможност за защита правата на майката.
3. Ако обаче детето вече е в Мексико, няма как да приложим регламента на ЕС. Тогава проверяваме дали прилагаме Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Тъй като Мексико е страна по тази конвенция, то, ако детето се намира в Мексико, е налице отвличане по смисъла на чл. 3 във връзка с чл. 12, от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и компетентни са съдилищата, където детето е отвлечено. Тази държава е Мексико, следователно компетентни ще са мексиканските съдилища. Важно е да се отбележи, че в този случай майката - Ваня може по реда на чл. 8, Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. да подаде молбата си чрез българския централен орган (министерство на правосъдието), но компетентни ще бъдат мексиканските съдилища.