Повод за днешната статия е информация от новините по телевизията. Полицейски служител заяви, че е изнасилена жена (на 85 години), а деецът е задържан. Въпреки, че имал психични отклонения, той щял да понесе своята наказателна отговорност. Да, но не. За какво става въпрос?

І. За България.

На първо място трябва да се отбележи, че изнасилването (основен състав - чл. 152 от НК) е престъпление, квалифицирано в глава ІІ от НК „Престъпления срещу личността“ и раздел VІІІ „Разврат“. Поради своята специфика това престъпно деяние се отличава с изключително висока латентност (скритост). По-малко от 3% от изнасилванията биват изобщо заявени и регистрирани в полицията, а от този малък процент едва един на 10 души стига до осъдителна присъда. Друг отличителен белег на престъплението е, че то може да бъде извършено само от мъж (активна страна) и единствено срещу жена (потърпевша). Всички останали разновидности на сексуално посегателство попадат най-вече в категорията „блудство“.

И така. Кои според статистиката са извършителите на това престъпление и какво ги мотивира да го извършат?

1. В градовете.

Този вид престъпност е най-близко до масовото съзнание и представа за изнасилването като престъпление. Най-често за извършването му мотивите са хулиганско поведение, породено от представата за ненаказаност и социален статус „над закона“. Количеството изпит алкохол и/или психотропни вещества свалят рязко границата за забранено и позволено. Ако от друга страна жената не е достатъчно убедителна и категорична в отказа си за сексуално общуване към мъжа, това допълнително допринася за крайния резултат. В действителност тук се касае за случаи, при които извършителят и жертвата му са на приблизително еднаква възраст (между 15 и 35 години).

2. В селата.

Едно от основните „развлечения“ на младите необвързани мъже в селата е съревнованието кой носи на повече алкохол. В крайната фаза се намесва и излишъкът от тестостерон. Тоест пробужда се сексуалното желание. Понеже в малките населени места хората се познават, се знае в коя къща живее сама (и съответно беззащитна) жена. Обикновено жертвата е вдовица на преклонна възраст. Следва посещение, влизане с взлом, изнасилване на жертвата, най-често от всички участници и накрая закани да не се съобщава на никого. Така до следващия път. Спецификата на това деяние е, че за да се избегне съпротивата, която би оказала млада жена, или нейни близки, основните жертви за именно жени, които са много възрастни, немощни и по принцип не могат да разчитат на помощ от роднини или който да било.

Разновидност на описаната ситуация са изнасилванията от цигани. При тях има особеност, че обикновено сексуалната цел не е определяща. Те влизат в къщи със стари хора, като ги пребиват, за да ги докарат до безпомощно състояние и да им отнемат някакви ценности – най-често пари. Фактът, че в резултат от нанесения побой жертвите са напълно беззащитни, води до вторичния факт на изнасилването. Специфичното в случая е, че от 2002 г. има забрана криминалната статистика да отразява етническа принадлежност на дееца. Това е с либералната цел за защита на малцинствата от дискриминация. Съществуват множество НПО-та, които зорко бдят за нарушаване на тези права и незабавно реагират, ако относно дееца бъдат изнесени каквито и да било лични данни, а в това число и за неговата етническа принадлежност. Поради тази причина статистическата информация е от 1995 до 2001 г. Показателно е, че по етнически признак най-рядко престъпления срещу личността се извършват от турци, на следващо място са българи (около два пъти повече) и най-много са циганите (от 2 до 3 пъти повече от българите). Следва са се уточни, че тези цифри не са в абсолютно число, а са на база брой престъпления сред 10 000 човека от съответната група.

Защо изнасилването е с такава висока степен на латентност? Защо толкова малко от случаите стигат до полиция, още по малко до прокуратура и само единици биват осъждани?

На първо място за жертвите, които са стари жени това е „срамотия“ и те предпочитат да си я държат дълбоко в себе си. В резултат на заканите от извършителите и срамът, те не споделят дори на най-близките си хора за преживяното. Единственото на което се надяват е следващия път да е друга жертвата и да ги подмине лошия късмет.

На следващо място е спецификата за изясняване на самото деяние. Обективните (веществени) доказателства, че е имало изнасилване престават да бъдат годни до няколко часа след престъплението. Обикновено, ако изобщо стане обществено достояние, че възрастна жена е станала жертва, то това се случва дни по-късно, когато събирането на каквото и да било материали от местопроизшествието е вече напълно невъзможно.

Трябва да се има предвид, че обикновено жертвата няма свидетели, които да опишат какво и как е станало. Дори самата тя не е в състояние да даде никакво свързано описание на случилото се. Заподозрените лица са невинни до доказване на противното с влязла в сила присъда. В резултат при липса на обективни доказателства, опровергаващи презумпцията за невиновност, деецът остава ненаказан.

Не е малък броят на извършители, за които има данни че се водят на „учет“ към психодиспансер, както в случая, за който стана дума в началото на статията. При такива извършители се назначава психологично-психиатрична съдебно медицинска експертиза, за да бъде отговорено от вещото лице лекар-психолог или психиатър, дали извършителят на деянието е съзнавал свойството и значението на извършеното от него. Винаги, когато такова лице се води на „учет“ отговорът е отрицателен. Такива лица не носят наказателна отговорност и биват изпращани за определен период на принудително лечение, а след това освобождавани поради липса на средства за тяхната издръжка. Такава е съдбата на невменяемите психоболни извършители на престъпления.

3. Превенция.

Как да опазим възрастните си баби по селата от сексуален тормоз? Би трябвало държавата да осигури такава превенция. За съжаление в България държавната власт е източник за обогатяване, а не път към осигуряване на благополучие и сигурност за гражданите. Докато в парламента и правителството се работи повече за сигурността на друга държава, отколкото за собствената, политически изгледи за промяна не съществуват. Като капак на всичко, във връзка с приемането ни в Шанген нашата изпълнителна власт се съгласи да приеме десетки хиляди бежанци от Австрия, които не подлежат на интегриране там. Можем само да се надяваме тези чужденци да са хрисими и миролюбиви, но едва ли. Единственото средство за превенция остава пасивната защита. Здрави решетки на прозорците, бронирани врати с четиристранно заключване и всичко, което може да послужи като средство за лична отбрана.

ІІ. Как е в Чужбина?

В Германия, Австрия, Франция, Италия, Испания и останалите страни от западна Европа имаме нашествие на бежанци. Това повиши криминогенната обстановка и конкретно престъпленията срещу личността между 3 и 5 пъти, според неофициалната статистика. Как се справят с нарастващата престъпност в тези страни? За съжаление по най-елементарния начин. Отказва се регистрирането на престъпленията, като в действителност се работи по не повече от 1-2% от заявените случаи.

Остава да очакваме, че описаните престъпления ще намалеят и дори, че ще изчезнат, но до тогава вероятно ще изтече още много време.